неподвижна точка

всичките дни са еднакви,
всяка секунда -- клонинг на предишната.
времето се движи по някакви недопирни плоскости,
тук просто съществува.

аз съм неподвижната точка,
черната дупка, от която времето бяга уплашено.
без резки движения, моля.
падането е лесно.

когато „ние“ се счупи
животът продължава посвоему.
остават само разпилените стъкълца,
по които стъпваме като си говорим.

да се слушаш

вратички за съдбата
по азимут
да ставаш и бъдеш
постоянно човек
непреживяващ

искра
която води
и не трябва
да решаваш
освен със сърцето си

освен ако не оставиш,
дотогава,
света да се свърши.


———
идеализираното «аз»
стремежът
избира най-нужния път
където няма грешки

защото всеки ден
библията се пише наново
но заспали в удобство
не виждаме това

Синята планета
е супа от жаби

(на това летище)

през непрогледна светлина
минават само силуети...
клепачите ми ли светят,
или лампите над мен са болни?
тук чакаме стотици.
а може би хиляди по етажите горе.
«събирам стотинки за билетче» — светят табелки;
пред кого за отиване, а за връщане пред всеки...

...ето, до мене един, заминава...
изглежда, билетче за вкъщи е нямал.

а отвън... отвън (не) чака светът
да скиташ по него, и търсиш свой дом
отивам, заклевам те! отново към теб.
шепа монетки в кутията остават.
а вън глъчката стихва, не чувам брътвежа
за пръв път в живота ми пазарът затваря.

персоналът, раздвижен, кошер бели пчели, забръмчава...
безкрайно малко монетки, само те ми остават

[]

безименни пътуваме,
закъснява влакът с безвремие.
болка, пише в паспортите...
а самички печатите удряме.

добре зная аз пътя към гроба,
мнозина превеждал съм сам.
но няма да тръгна тъй скоро —
немалко очакват ме тихо отсам.

по стъпките леки да тръгнат.
сами. без багаж. без посока.
оставили спомени — стегнат вързоп
в леха с цветове, на стража на котка.

пътят съм аз. на поста стоя
с песен приспивна и лодка без дом.
а две жълтици живот и грошче душа
спокойно упойват пак съвестта.

оранжево

— оранжево.
каза да си избера цвят за днес.
— оранжево.
защо?
то е светлина, и усмивка. слънце...
също меланхолия.
— меланхолия?
то е бог. замислен, бог на небитието.
сам отричащ съществуването си.
затова се усмихва.
победил е разума.
осъзнава се.
осъзнава всичко на този свят,
всяко знание и разсъждение,
грешно, противоречиво, неправилно —
но съществуващо.
сам е тъмен в меланхолията си.
и излъчва съзнание.
в оранжево.