истина

купчинки от думи.
в някакъв ред образуват душа,
красота, свобода или истина.
или съдържат в себе си света.
но в другите са просто разпилени
листи, подети от вятъра:
всяко от тях е красиво,
в прекрасната си индивидуалност.

всичките думи са правилни,
както хубави са листата. сами.
но няма ли да образуват пепел,
подети от неправилния вятър.
всички думи са правилни
и всяка мисъл е истинна.
кой вятър ще избереш да бъдеш?

тихо щастие — не съществува
то е болка без игли
болката, която упоява
и дори живота кара да забравяш

тихо — но крещи, крещи, крещи
със всеки удър под гръдта
със всяко вдишване и всеки шум
граденото с годините разтърсва, претършува

тихо е — не се натрапва
то просто съществува всеки миг
и чрез него тук умея да съм само
разбираш ли, какво направи

живот си ти. вода и въздух
спасителното рядко слънце
за стрък затворен в пръстена колича

и извор си, но пещерна вода
просмукваща се векове през глина
по капка на година — кап-кап-кап

живот даряваш и отнемаш всеки миг
и не е нужно да присъстваш, за да бъдеш
тук си винаги с измислена жестокост

хартия тленна е. драскулки върху лист
повече от себе си не представлява
но как така строи, руши и води
показва светове, споделя ти животи

измислено. въображение е всичко
туй чудно свойство на човека
и свойствена му също тъй заблуда
заблуда само си, също като тези думи