през непрогледна светлина
минават само силуети...
клепачите ми ли светят,
или лампите над мен са болни?
тук чакаме стотици.
а може би хиляди по етажите горе.
«събирам стотинки за билетче» — светят табелки;
пред кого за отиване, а за връщане пред всеки...
...ето, до мене един, заминава...
изглежда, билетче за вкъщи е нямал.
а отвън... отвън (не) чака светът
да скиташ по него, и търсиш свой дом
отивам, заклевам те! отново към теб.
шепа монетки в кутията остават.
а вън глъчката стихва, не чувам брътвежа
за пръв път в живота ми пазарът затваря.
персоналът, раздвижен, кошер бели пчели, забръмчава...
безкрайно малко монетки, само те ми остават
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар