понеделник, 18 юни 2007 г.
добре зная аз пътя към гроба,
мнозина превеждал съм сам.
но няма да тръгна тъй скоро —
немалко очакват ме тихо отсам.
по стъпките леки да тръгнат.
сами. без багаж. без посока.
оставили спомени — стегнат вързоп
в леха с цветове, на стража на котка.
пътят съм аз. на поста стоя
с песен приспивна и лодка без дом.
а две жълтици живот и грошче душа
спокойно упойват пак съвестта.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар