тихо щастие — не съществува
то е болка без игли
болката, която упоява
и дори живота кара да забравяш

тихо — но крещи, крещи, крещи
със всеки удър под гръдта
със всяко вдишване и всеки шум
граденото с годините разтърсва, претършува

тихо е — не се натрапва
то просто съществува всеки миг
и чрез него тук умея да съм само
разбираш ли, какво направи